Лирично...

ЛУННА СОНАТА

В тази бяла лунна тишина 
кой ли свири лунната соната
и разплаква бледата луна,
и я сваля до сами стъклата?
Притвори прозореца!
Мълчи!
В долния етаж едно пиано
свири много тъжно. Не плачи!
Нищо, че навън се мръкна рано!
Нищо, че в гнездата, пълни с мрак,
птиците със влюбени зеници
тихичко си дават таен знак...
Не плачи! Нали и ти си птица!...
Нищо, че тополите шумят
и раздават обич и прохлада,
а под тях прегърнати вървят
всички млади, а и ти си младо!...
Не скърби, затворено сърце!
И за теб ще дойде светлината!
Чувай - долу две добри ръце
тъжно свирят Лунната соната.

                       Дамян Дамянов

За миговете като вечност...

     Едно нещо не ми дава мира цял ден - една песен... Песен, която ме кара да настръхвам всеки път, когато я слушам и предизвиква водопад от чувства и емоции. Именно затова от днес блогът ми е с ново име. 

     Защото заради такива мигове си заслужава да се живее. Мигове съвършенство... Мигове, които би желал да не свършват, мигове, които да продължат цяла вечност. И все пак те се изплъзват... между пръстите... като пясък... Но остават следа за цял живот.

Есенно...

Сменям 200 настроения в минута.

Грея, смея се...

В следващия момент съм на 180 градуса...  

Весела, тъжна, смееща се, плачеща... 

Ходещ оксиморон.

И времето е по-постоянно тези дни от мен.

И как очаквам, че някой ще ме разбере, като и аз не се разбирам?!

Детство мое... Имало едно време...

       Голяма част от детските си години съм прекарала на село при баба и дядо. Селянче... Което в момента се прави на гражданче и не плеви, за да не си развали маникюра. Имах наистина прекрасно детство. Без компютри, без много телевизия, без всякакви екстри и все пак невероятно. Обичах това място и още го обичам, макар и да ходя там като на почивка.

       Една случка, която не помня, но баба ми често ми разказва... Детето (аз) нещо почнало да се разболява. И какво да го правят, ще го водят на доктор. Баба ми беше фелдшер, та познавала доктора. Отиваме ние там и горкия човечец такова чудо не бил виждал... Така жестоко съм го наритала при опита ме да ме прегледа, че той питал баба ми "Абе, Величке, колко хора гледате това дете, та сте го разглезили толкова". Аз обаче от малка явно се правя на отворена и преди баба да каже каквото и да било, съм си извадила едната рьчичка с опънати всички пръстчета към него и гордо съм извикала "Пет".  Дивачка съм си била. Добре, че после са ме култивирали, че не знам сега какво щях да правя...

       Много обичах да се правя на важна и от всичко да разбирам. Дървен философ от малка. И не пропусках да си покажа дървеното... Масата, на която се хранехме, стоеше до стената уж да има място, та всеки път като сядахме я на обяд, я на вечеря я местехме в средата на стаята. И аз естествено първа в местенето. Ам' чи къ иначе?! Обаче моето местене беше специално. Сядах отгоре на масата и разправях или че съм Тодор Живков, или че съм президент.  Та както подобава за един президент, бях извозвана с масата. И после ме слагаха на централно място, 'щот нали съм важна особа.

       Е, важна, важна, обаче и президентите си имат задължения. Когато баба и дядо поливаха градината, как да не им помогнеш. Калта която се образуваше в полятите вади беше толкова привлекателна, че нямаше как да не си свалиш обувките и да си цопнеш краката в мократа земя. А крачетата оставаха един такъв хубав отпечатък върху нея. И тя оставаше един такъв хубав отпечатък върху тях... Шляп, шляп, шляп... Голям кеф. После ме пращаха под душа, но си заслужаваше определено.

       А къпането си беше цял ритуал. Имах си един специален огромен оранжев леген с две дръжки, за които си го разнасях. Да, ама само с легена не минаваше тоя ритуал. Една специална гвардия ме придружаваше във водата и без нея нямаше да се къпя пък. И влизахме ние - аз, гуменото пате, гумения пингвин, гумената лисица и цялата гумена фауна, която, между другото, заемаше повече място от мен. Но пък къпането си не е къпане без тях. Пълнех си ги с вода и после като ги стисках, те я изпишкваха. Та така аз, дето попринцип мразех да ме къпят, когато този ритуал бъдеше изпълнен правилно, не исках да излизам от легена. Че то си беше същински рай - весела компания и добра баба, която само допълваше топла вода, да не настине детето. Резултата беше "Кате, 'айде да излизаме вече" и едно троснато "Няма". И доближеше ли се баба да ме вади от легена, насочвах цялата си гвардия към нея и я изпръсквах доста солидно. Е, все пак излизах някога... Със сбръчкани от водата пръстчета и супер доволна.

       Безсънието ме върна в детството... Не може да се върне, свърши. И колкото и да боли от чувството за безвъзвратност, ще направя най-доброто - ще го съхраня някъде в сърцето си и в някоя друга безсънна нощ ще съм отново на пет в спомените си. 

До какво води безделието...

След няколко скучни лекции и упражнения и приятен разговор с Хриси в Скайп се реших и аз да се включа в играта, която е заляла всички блогове. 

Правилата са простички - само "Да" и "Не" без излишни обяснения. Първо ще се изповядваме, после ще обясняваме. :P

Били ли сте арестувани?  Да

Целували ли сте някой, който не сте харесвали? Не
Спали ли сте до 5 следобед? Да

Изключвали ли са ви от училище? Не
Изпитвали ли сте любов от пръв поглед? Да
Съсипвали ли сте си колата в катастрофа? Да
Уволнявали ли са ви от работа? Не
Уволнявали ли сте някого? Не
Пели ли сте на караоке? Не
Насочвали ли сте оръжие към някого? Не
Целували ли сте се под дъжда? Да
Имали ли сте близък досег със смъртта (вашата собствена)? Не
Виждали ли сте някой да умира? Да
Играли ли сте на бутилка? Не
Пушили ли сте пура? Не
Седяли ли сте на покрив? Да
Прекарвали ли сте някой през граница в друга държава? Не
Бутали ли са ви в басейн напълно облечен? Не
Чупили ли сте си кост? Не
Бягали ли сте от училище? Да
Яли ли сте насекоми? Не
Ходили ли сте насън? Не
Разхождали ли сте се на плаж под лунна светлина? Да
Карали ли сте мотоциклет? Не
Късали ли сте с някого? Да
Лъгали ли сте, за да избегнете глоба? Да
Летели ли сте с хеликоптер? Не
Бръснали ли сте си главата до голо? Не
Скачали ли сте от покрив? Не
Докарвали ли сте приятеля/приятелката си до сълзи? Да
Яли ли сте змия? Не
Участвали ли сте в протест/демонстрация? Да
Пърдяли ли сте на атракцион в увеселителен парк? Не
Бойкотирали ли сте сериозно и целенасочено нещо/някого? Да
Участвали ли сте в банда? Не
Показвали ли са ви по телевизията? Да
Стреляли ли сте с огнестрелно оръжие? Не
Плували ли сте голи? Да
Правили ли сте шевове на нечия рана? Не
Карали ли сте сърф? Не
Обаждали ли сте се на 112 или друг спешен номер? Не
Пили ли сте направо от бутилка с алкохол? Да
Били ли сте оперирани? Да
Тичали ли сте голи на обществено място? Не
Карали ли са ви с линейка в болница? Не
Губили ли сте съзнание, без да пиете? Не
Пикали ли сте в храстите? Да
Бягали ли сте от полиция? Да
Дарявали ли сте кръв? Не
Хващали ли сте телена ограда под напрежение? Не
Яли ли сте крокодилско месо? Не
Убивали ли сте животно, когато не сте на лов? Да
Попикавали ли сте се на обществено място? Не
Промъквали ли сте се в кино, без да плащате? Не
Рисували ли сте графити? Не
Обичате ли още някой, който не е редно да обичате? Не
Слагали ли са ви белезници? Не
Вярвате ли в любовта? Да
Били ли сте се? Да
Крали ли сте нещо? Да
Яли ли сте охлюви? Не
Давали ли сте пари на бездомни/просяци? Да
Помагали ли сте на някой да изкара изпит? Да
Удряли ли сте някого с бухалка или пръчка? Не
Били ли сте толкова уплашени, че да се разплачете? Да
Нападало ли ви е куче? Не

Били ли сте съдени? Да

Сега нека се присъедини, който желае. Аз ще поканя Нези и Лъчезар да поемат щафетата.

Честит празник, българи! Или поне на тези, които знаят какво празнуваме...

     Честит ДЕН НА НЕЗАВИСИМОСТТА на всички българи!

     Пиша го с големи букви, понеже току-що гледах новините на BTV с репортаж като всяка година - въпросът "Какъв ден е днес"... Отговорите - плачевни. Възторжена баба, обясняваща колко е важен днешният ден в българската ни история, защото "ако не бяхме се обединили..." Или жена на средна възраст, възмущаваща се как така я питат такова нещо. То било срамно да не си знаеш историята и че днес сме се обединили.

     Тогава, аджеба, какво е станало на 6-ти септември 1885г.?! Или просто така - два пъти си празнуваме Съединението. И как, след като днес е национален празник, голяма част от нацията не знае дори за какво става дума? Днешният ден е просто една поредица от няколко почивни дни и нищо повече явно... Тъжно...

Футболните страсти vs. "Старицата от Калкута"

     С риск да си навлека гнева на много мъже, ще си изкажа мнението за снощното дерби. Попринцип гледам мачове, не претендирам да разбирам много, но следя какво става. Е, снощи не гледах мача. Знаех, че тези дни ще играят Левски-ЦСКА, но датата ми беше минала покрай ушичките.

     Уж щях да си спестявам излизането по време на това "велико" събитие, защото София става опасно място за дребни момиченца като мен, но пусто жаждата ми за култура - имах билети за театър. И така... Представете си следната картинка - дребно, русо същество, нагласено като за театър - с черната рокля, бялата риза, сакото и задължителните 10-сантиметрови токчета, компенсиращи ръста ми... Качвам се в "любимия" 280 и изведнъж гледам целия автобус пълен с хора с шалчета на ЦСКА, които ме гледаха малко странно. В русото ми мозъче протече малко усилена дейност, докато се усетя, че днес е големият ден, който кара хората да полудяват. Умирах от страх да не вземат да се появят отнякъде и фенове на Левски и да стане мелето. Виждала съм потрошени автобуси, когато пак имах неблагоразумието да изляза по време на такъв мач, но слава Богу, снощи не станах свидетел на подобни инциденти. Хората си слязоха на Орлов мост, а там - полиции, жандармерия, линейки и една огромна човешка маса от екзалтирани фенове на ЦСКА, викащи, пеещи...

     Аз си слязох на Софийския университет, където имах среща със старо другарче, с което щях да споделя театъра - Светли... Докато го чаках, понеже автобусът ме изсипа по-рано, се нагледах на прелитащи линейки, обикалящи наоколо полицаи, още полицаи и пак полицаи... Когато и Светли дойде и се запътихме към театър 199, по бул. "Васил Левски" се задаваше агитката на Левски, ревящи като ранени животни някакви недотам цензурирани неща (а попринцип им симпатизирам). Около тях имаше толкова хора охранявайки ги. А до главния вход на СУ едни чужденци ги снимаха с камера и очевидно много се забавляваха. Все едно разглеждаха животни в зоопарк.

     Та се замислих... Струва ли си в такива дни, заради едната страст по футбола да губим човешкото в себе си?! И защо някои хора ходят на мач, не заради самия футбол, а за да се сбият с феновете на другия отбор. Подчертавам НЯКОИ хора, не слагам всички под един знаменател. Вярно, че подобни мелета се случват и в други държави, но не мога да приема такова нещо за нормално. Толкова много полицаи не можеш да видиш по друго време. Сигурно и Путин или Обама, ако дойдат в България, полицията ще е по-малко, отколкото сега.

     Бягайки от футболните страсти, се скрих в уютния салон на театър 199, където се отдадох на най-големия смях със "Старицата от Калкута".