Monday, September 21, 2009

Футболните страсти vs. "Старицата от Калкута"

     С риск да си навлека гнева на много мъже, ще си изкажа мнението за снощното дерби. Попринцип гледам мачове, не претендирам да разбирам много, но следя какво става. Е, снощи не гледах мача. Знаех, че тези дни ще играят Левски-ЦСКА, но датата ми беше минала покрай ушичките.

     Уж щях да си спестявам излизането по време на това "велико" събитие, защото София става опасно място за дребни момиченца като мен, но пусто жаждата ми за култура - имах билети за театър. И така... Представете си следната картинка - дребно, русо същество, нагласено като за театър - с черната рокля, бялата риза, сакото и задължителните 10-сантиметрови токчета, компенсиращи ръста ми... Качвам се в "любимия" 280 и изведнъж гледам целия автобус пълен с хора с шалчета на ЦСКА, които ме гледаха малко странно. В русото ми мозъче протече малко усилена дейност, докато се усетя, че днес е големият ден, който кара хората да полудяват. Умирах от страх да не вземат да се появят отнякъде и фенове на Левски и да стане мелето. Виждала съм потрошени автобуси, когато пак имах неблагоразумието да изляза по време на такъв мач, но слава Богу, снощи не станах свидетел на подобни инциденти. Хората си слязоха на Орлов мост, а там - полиции, жандармерия, линейки и една огромна човешка маса от екзалтирани фенове на ЦСКА, викащи, пеещи...

     Аз си слязох на Софийския университет, където имах среща със старо другарче, с което щях да споделя театъра - Светли... Докато го чаках, понеже автобусът ме изсипа по-рано, се нагледах на прелитащи линейки, обикалящи наоколо полицаи, още полицаи и пак полицаи... Когато и Светли дойде и се запътихме към театър 199, по бул. "Васил Левски" се задаваше агитката на Левски, ревящи като ранени животни някакви недотам цензурирани неща (а попринцип им симпатизирам). Около тях имаше толкова хора охранявайки ги. А до главния вход на СУ едни чужденци ги снимаха с камера и очевидно много се забавляваха. Все едно разглеждаха животни в зоопарк.

     Та се замислих... Струва ли си в такива дни, заради едната страст по футбола да губим човешкото в себе си?! И защо някои хора ходят на мач, не заради самия футбол, а за да се сбият с феновете на другия отбор. Подчертавам НЯКОИ хора, не слагам всички под един знаменател. Вярно, че подобни мелета се случват и в други държави, но не мога да приема такова нещо за нормално. Толкова много полицаи не можеш да видиш по друго време. Сигурно и Путин или Обама, ако дойдат в България, полицията ще е по-малко, отколкото сега.

     Бягайки от футболните страсти, се скрих в уютния салон на театър 199, където се отдадох на най-големия смях със "Старицата от Калкута".

0 comments:

Post a Comment